Какво означава да помолим Господ за прошка?

Винаги ли Той ни прощава? Автоматично ли ни прощава? Ако е така, тогава защо да питаме? И наистина, какво означава да бъдеш простен от Него?

Нека погледнем какво казва Библията за това.

Едно от нещата е, че ни е казано да търсим прошка от Господ. Ето два примерни пасажа:

- "Тогава свещеникът да го изгори на олтара, според приносите, които се правят с огън на Господа. Така свещеникът ще направи умилостивение за греха му, който е извършил, и той ще му бъде простен." (Левит 4:35)

- "По този начин, моля.... И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници." (Матей 6:9-12)

Второ, съвсем ясно е, че трябва да простим, за да ни бъде простено:

- "Защото, ако вие простите на хората съгрешенията им, и вашият небесен Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на хората съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения". (Матей 6:14, 15)

- "И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите, докато не плати всичко, което му се полагаше. Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас от сърце не прости на брата си съгрешенията му." (Матей 18:34, 35)

- "Не съдете и няма да бъдете съдени. Не осъждайте и няма да бъдете осъдени. Прощавайте и ще ви бъде простено." (Лука 6:37)

Трето, виждаме, че Господ е готов да прощава:

- "Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и изобилстваш с милост към всички, които Те призовават." (Псалми 86:5)

- "Затова ви казвам, че греховете й, които са много, са простени, защото тя много обичаше. А комуто малко е простено, той малко обича." (Лука 7:47)

- "И когато започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди талантаһттр://.... Тогава господарят на този слуга се смили, освободи го и му прости дълга." (Матей 18:24, 27)

- "И когато стигнаха до мястото, наречено Голгота, там разпнаха Него и престъпниците - единия отдясно, а другия отляво. Тогава Исус каза: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят". (Лука 23:33, 34)

Ето някои учения на Новата църква, които се основават на тези пасажи от Библията.

1. Господ не води счетоводна книга (което е добра новина за всички нас!). Вижте този откъс от "Истинската християнска религия":

"Господ, бидейки самото милосърдие, прощава на всеки греховете му и не държи дори един от тях срещу човека. Защото Господ казва: "Те не знаят какво вършат" (но това все пак не означава, че греховете са отменени); защото, когато Петър попитал колко пъти трябва да прости на брат си съгрешенията му, дали до седем пъти, Господ казал: "Не до седем пъти, казвам ти, а до седемдесет пъти по седем пъти", (Матей 18:21-22). Какво тогава няма да направи Господ?" (Истинската християнска религия 539)

2. Прощаването е процес. Можете да си го представите като цикъл. Има два етапа: "готовност да простиш" и "идване да ти бъде простено". Това е добре описано в следните пасажи от две от богословските произведения на Сведенборг:

"Мнозинството в църквата смята, че опрощаването на греховете включва изтриването и измиването им, подобно на премахването на мръсотията с вода, и че след опрощаването хората ходят чисти и непорочни. Тази идея цари най-вече при онези, които приписват цялото спасение само на вярата. Но нека знаем, че ситуацията с опрощаването на греховете е съвсем различна от тази. Бидейки самото Милосърдие, Господ прощава греховете на всички. Въпреки това те не се прощават, ако човекът не се покае искрено, не се въздържа от злини и след това не води живот на вяра и милосърдие, като прави това до края на живота си. Когато това се случи, човекът получава духовен живот от Господ, наречен нов живот. Тогава, когато с този нов живот погледне към злините на предишния си живот, отвърне се от тях и се отврати от тях, злините му за първи път са простени. Защото сега човекът е поддържан в истините и формите на доброто от Господ и е въздържан от злините. Това показва какво представлява опрощението на греховете и че то не може да се осъществи нито за един час, нито за една година". (Arcana Coelestia 9014:3)

"Друга грешка на епохата е да се смята, че когато греховете са простени, те са и отхвърлениһттр://.... Когато обаче това твърдение се обърне, то се превръща в истина, а именно, че когато греховете са отхвърлени, те са и простени. Защото покаянието предхожда опрощението и освен покаяние няма опрощениеһттр://.... Господ прощава на всички хора греховете им. Той не обвинява и не вменява. Но Той все пак не може да отнеме тези грехове, освен в съответствие със законите на Своя Божествен промисъл". (Божествен промисъл 280)

3. Не е нужно да се молим за прошка. (Чакайте, какво?) Това е интересно. В Господната молитва, която Исус е преподал, ние МОЛИМ за прошка. Но прочетете този откъс от "Истинската християнска религия":

"Има две задължения, които се налагат на човека след самоанализ: молитва и изповед. Молитвата трябва да бъде, за да може Господ да се смили, да даде сила да се устои на злините, за които човек се е покаял, и да снабди със склонност и привързаност за правене на добро, тъй като без Него човек не може да направи нищо (Йоан 15:5)…. Има две причини, поради които не бива да се отправя молитва към Господ за опрощаване на греховете. Първо, защото греховете не се изтриват, а се отнемат; и това става, когато човек впоследствие се откаже от тях и започне нов живот. Защото около всяко зло има безброй копнежи, прикрепени като грозд; те не могат да бъдат премахнати в един миг, а само един след друг, когато човек се остави да бъде поправен и обновен. Втората причина е, че Господ, бидейки самото милосърдие, прощава на всеки греховете му и не задържа дори един от тях срещу човека." (Истинската християнска религия 539)

И така, за какво трябва да се молим? Въпросът е доста тънък. Това, което виждам в горния пасаж, е, че не е необходимо да се молим за прошка, сама по себе си, като част от процеса на покаяние, тъй като по време на този процес вече сме се молили за милост и сила да се справим по-добре. Това са нещата, за които всъщност молим, когато се молим за прошка. Да молим Господ да ни прости е действие според привидността. Това е полезно упражнение, поради което Господ го заповядва в буквата на Словото, но по-дълбоката истина е, че в Неговите очи никога не сме били нищо друго освен простени, а дали действително ще стигнем до прошка, зависи от нас, а не от Него.

В заключение...

Да бъдем простени от Бога винаги е включвало действие от наша страна. В Стария завет от хората се е изисквало да правят жертви. В Новия завет Исус изненадва хората, като ги учи, че трябва да прощават на другите - много пъти. И сега тук можем да видим, че нашата собствена (трудна) работа на покаяние е това, което също трябва да принесем, за да се затвори цикълът.

И така, изводът е, че има две нива на прошка от страна на Господ: нашето и Неговото. Господ винаги ни прощава. (Що се отнася до самия Него, ние никога не сме непростени.) Но ние всъщност не ставаме простени, докато не извършим своята част от процеса; именно това позволява на прошката да се движи по цикъла.

[Тази статия е адаптирана за използване тук от презентация на преподобния Джаред Бъс от ноември 2023 г.]

9014. 'You shall take him from My altar to die' means damnation even though he flees to worship the Lord, pleads for forgiveness, and promises to repent. This is clear from the meaning of Jehovah's altar' as the chief representative of worship of the Lord, dealt with in 921, 2777, 2811, 4541, 8935, 8940, and since the altar was representative of worship 'fleeing to the altar' means going to the Lord, pleading for forgiveness, and also promising to repent, for one action follows the other; and from the meaning of 'dying' as damnation, dealt with in 5407, 6119, 9008.

[2] The implications of all this may be recognized from what has been shown in paragraph 9013 above, to the effect that guile in spiritual things, that is, hypocrisy, is not able to be forgiven. The reason why is that guile is like poison that penetrates right through to the inward parts; it kills all of the faith and charity there, and destroys remnants, which are the truths and forms of the good of faith and charity stored away by the Lord in a person inwardly. And when these have been destroyed no spiritual life at all survives any longer. Regarding remnants, see 468, 530, 560-563, 660, 661, 798, 1050, 1738, 1906, 2284, 5135, 5342, 5344, 5897, 5898, 6156, 7560, 7564. Consequently when people full of guile plead with the Lord to be forgiven and promise to repent, meant by 'fleeing to the altar', their pleas and promises do not come at all from the heart but are made only with the lips. Therefore they are not heard, for the Lord looks on the heart, not on words separated and isolated from the heart. So it is that there is no forgiveness for them, because they are not capable of any repentance.

[3] The majority within the Church think that the forgiveness of sins involves wiping and washing them away, like the removal of dirt by water, and that after forgiveness people go about clean and pure. This idea reigns especially with those who attribute all of salvation to faith alone. But let it be known that the situation with the forgiveness of sins is altogether different from that. Being mercy itself, the Lord forgives everyone their sins. Nevertheless they do not come to be forgiven unless the person sincerely repents, refrains from evils, and after that leads a life of faith and charity, doing so to the end of his life. When this happens the person receives spiritual life from the Lord, called new life. Then when with this new life he looks at the evils of his former life, turns away from them, and abhors them, his evils have for the first time been forgiven. For the person is now maintained in truths and forms of good by the Lord and held back from evils. This shows what the forgiveness of sins is, and that it cannot take place within an hour, nor within a year. The Church knows this to be so, for it says to those who attend the Holy Supper that their sins are forgiven if they begin a new life by refraining from evils and abhorring them.

[4] All this now shows what the situation is with hypocrites who through guile are inwardly eaten up by evils — they are incapable of repenting. For the actual remnants of goodness and truth present with them have been destroyed and lost, and everything of spiritual life with them. And being incapable of repenting they cannot be forgiven. This is meant by the law that those who kill their neighbour with guile must be taken from the altar to die.

[5] Their damnation was described by the following prophetic utterance made by David regarding Joab, who had killed Abner with guile,

There will always be in the house of Joab ¹ one who suffers from a discharge, or is a leper, or supports himself with a rod, or falls by the sword, or lacks bread. 2 Samuel 3:27, 29.

'One suffering from a discharge' means profanation of the good of love; 'a leper' means profanation of the truth of faith, 6963; 'one supporting himself with a rod', or a person who is lame, means those with whom all good has been lost, 4302, 4314; 'one falling by the sword' means those constantly dying through falsities, 4499, 6353, 7102, 8294; and 'one lacking bread' means those deprived of all spiritual life, for 'bread' is the sustainment of spiritual life by means of good, 6118, 8410. Because such people were meant by 'Joab' he was killed by the command of Solomon at the altar to which he had fled, 1 Kings 2:28-32.

Сноски: