1. "Аз съм безполезен." Невярно.

Господ Бог Исус Христос не прави боклуци. Той има дълбока любов и цел за всеки един от нас. Тя може да не е лесно или стабилно видима и със сигурност не е "справедливо" някои хора да имат повече външни предимства от други. Но Господ гледа в перспектива. Естественият и духовният ни живот започват по едно и също време. Естественият ни живот е нещо като ускорителна степен на ракета; той ни задвижва, а накрая се изчерпва и отпада... докато духовният ни живот продължава и продължава.

Етапът на естествения живот е жизненоважен. Той ни дава възможност да опитаме/да се провалим, да опитаме/да се провалим, да опитаме/да успеем. На всеки от нас се раздават карти от естествения живот. Те не са едни и същи. Понякога получаваме лоша ръка и това е наистина трудно. Но... има я и ние трябва да я изиграем. И така, как да подходим към нея? Егоистично? С горчивина? Подло? Злобно? Или правим всичко по силите си и се опитваме - и продължаваме искрено да се опитваме ден след ден, година след година - да обичаме Господа и да обичаме ближните си?

Траекторията на втория етап е много по-добра, ако изберем безкористния подход. Това НЕ е лесно. Но Е възможно.

В Библията има много пасажи, които говорят за това; ето няколко примера:

"Ето, стоя пред вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене." (Откровение 3:20).

"милостите на Господа са от вечност до вечност за онези, които Му се боят" (Псалми 103:17).

"Аз чаках търпеливо ГОСПОДА; и Той се наведе към мен и чу вика ми. И ме изведе от ужасна яма, от огледална глина, и постави нозете ми на скала." (Псалми 40:1-2).

Ето и няколко интересни откъса от Arcana Coelestia:

"Всяко вътрешно изпитание съдържа съмнение в присъствието и милостта на Господ, в спасението и т.н. Хората, подложени на такива изпитания, изпитват дълбоко страдание, дори до отчаяние". (Книгата Битие - Небесните тайни 2334).

"когато някой е подложен на изкушения, Господ се бори за него, побеждавайки адските духове, които го нападат; и след изкушението го прославя, т.е. прави го духовен." (Истинската християнска религия 599)

В Arcana Coelestia също откриваме това: "Погрешно е също така да се смята, че тъй като в нас има само зло, не можем да получим доброта от Господа - доброта, която има в себе си небе, защото в нея има Господ, и която има в себе си блаженство и щастие, защото в нея има небе." (Книгата Битие - Небесните тайни 2371).

Истинското смирение НЕ означава да вярваш, че "ти" не струваш нищо. То означава да осъзнаеш, че злото в теб е от ада и не струва нищо, а доброто в теб е от Господ и си струва. Всяко "ти" е тази смесица, с дадената от Бога сила да отхвърли едното и да приеме другото. Дори и да попаднете на тъмно място, тази дадена от Бога сила все още е на ваше разположение. Можете да се отвърнете от злото и да се насочите към доброто, и сместа постепенно ще се промени.

2. "Правя най-доброто, на което съм способен". Това също е невярно.

На противоположния край на спектъра е нагласата "Правя най-доброто, което мога". То е често срещано; чуваме го да се размахва много често. Вероятно и самите ние доста често си го мислим. Но дали е вярно? Наистина ли някога правим най-доброто, на което сме способни? Може би от време на време. Но вероятно не толкова често, колкото се оправдаваме с това!

Това е нещо тънко. "Добре съм такъв, какъвто съм" е отчасти вярно. Бог не създава боклуци. И се нуждаете от положителна нагласа "мога да се справя". Но ако си мислите, че сте добре такъв, какъвто сте, вероятно не е така. Ето как става това: Добрите любови и истинските идеи, които имате, СА "ОК такива, каквито са". Когато те са нещата, които използвате, за да управлявате живота си, вие сте ОК. Вървите по правилния път. Но злите ви любови и фалшивите ви идеи НЕ СА ОК такива, каквито са, и трябва да се отървете от тях. Ако не го направите, в степента, в която ги използвате, за да управлявате живота си, те ще ви доминират духовно и ще изтласкат доброто.

Ето още един интересен откъс от Arcana Coelestia: "Накратко, доколкото човек се ръководи от любовта към Господа и от любовта към ближния, той се ръководи от вътрешния си човек; а от вътрешния му човек произтичат мисълта и волята му, а оттам и думите и действията му. Доколкото обаче човек е управляван от себелюбието и любовта към света, той е управляван от външния си човек, а оттам произтичат и думите и действията му, доколкото той се осмелява да им позволи." (Книгата Битие - Небесните тайни 9705)

Нашето възприятие за това дали правим най-доброто, което можем, е ненадеждно. Искаме другите хора да вярват в него. Искаме да вярваме в това и ние самите. Но ако в действителност ни управлява нашият "външен човек", възприятието ни не е точно. И ние няма да видим това.

3. Пътят на надеждата.

И така, ние сме достойни И има какво да подобрим. Както състоянието на самоосъждане ("Не струвам нищо"), така и състоянието на самозадоволяване ("Правя най-доброто, на което съм способен") ни откъсват от истинския духовен напредък. Първото отрича любовта на Господ и способността Му да ни преобразява. Второто омаловажава истинската ни нужда от Неговото постоянно спасение.

Кой е добрият път, по който да поемем? Да отсеем злото и фалшивото. Култивирайте доброто и истинското. Познайте и усвоете вярата, че Господ ни обича, и знайте също, че можем (и трябва) да се справяме по-добре с Негова помощ.

"Престанете да вършите зло, научете се да вършите добро." (Исая 1:16)

"обърни ме, и аз ще се обърна, защото Ти си Господ, Бог мой..." (Еремия 31:18)

"Махнете се от страха; вие сте по-ценни от множество врабчета." (Матей 10:31)

2371. 'And they said, Did not this one come to sojourn' means people with different teaching and a different life. This is clear from the meaning of 'sojourning' as receiving instruction and living, and so as doctrine and life, dealt with in 1463, 2025. Here the nature of the state of the Church around the last times is described, when faith is no more because charity is no more, that is to say, when the good of charity is rejected on doctrinal grounds as well, because it has severed all connection with life.

[2] The people described here are not those who falsify the good of charity by explaining things to their own advantage. They are not those who, so that they may be very great and may possess all the world's goods, make the good of charity the earner of merit. Nor are they those who assume the right to dispense rewards, and in so doing defile the good of charity by various devices and misleading means. Instead the subject is those who do not wish to hear anything about the goods of charity, that is, about good works, only about faith separated from those works. And this they wish to hear from the argument that man has nothing but evil within him and that even the good which springs from himself is in itself evil, and so contains nothing of salvation; and from the argument that no one can merit heaven by means of any good, nor accordingly be saved by it, only by means of a faith whereby they acknowledge the Lord's merit. This is the teaching which flourishes in the last times when the Church starts to breathe its last, and which is enthusiastically taught and favourably accepted.

[3] But to maintain from all this that anyone can lead an evil life and at the same time possess a faith that is good is a false conclusion. It is also a false conclusion to say that because man has nothing but evil within him, good from the Lord — which has heaven within it because it has the Lord within it, and blessedness and happiness within it because heaven is within it — cannot exist there. Finally it is a false conclusion to say that because nobody can merit [heaven] by any good, heavenly good from the Lord in which [self-] merit is regarded as something monstrous has no existence. Such good exists with every angel, such good exists with every regenerate person, and such good exists with those who perceive delight, and indeed blessedness, in good itself, that is, in the affection for it. The Lord speaks of this good or charity in the following way in Matthew,

You have heard that it was said, You shall love your neighbour and hate your enemy. [But] I say to you, Love your enemies, bless those who curse you, do good to those who hate you, and pray for those who hurt and persecute you, so that you may be sons of your Father who is in heaven. For if you love those who love you, what reward have you? And if you salute only your brothers, what more are you doing [than others]? Do not even the tax-collectors do the same? Matthew 5:43-48

Similar words occur in Luke, with this addition,

Do good and lend, hoping for nothing in return, and your reward will be great, and you will be sons of the Most High. Luke 6:27-36.

[4] Here good which is derived from the Lord is described and the fact that it does not carry any thought of repayment. Consequently people who are governed by that good are called 'sons of the Father who is in heaven', and 'sons of the Most High'. Yet because that good has the Lord within it there is also a reward: in Luke,

When you give a dinner or a supper, do not invite your friends or your brothers or your kinsmen or rich neighbours, lest perhaps they invite you back in return, and you are repaid. But when you give a feast invite the poor, the maimed, the blind, and you will be blessed, for they have nothing with which to repay you. You will be repaid at the resurrection of the just. ¹ Luke 14:12-14.

'Dinner', 'supper', or 'feast' means the good that flows from charity, in which the Lord dwells together with man, 2341. Here it is described therefore, and it is plainly evident, that recompense lies within good itself since this has the Lord within it, for it is said that 'you will be repaid at the resurrection of the just'.

[5] People who strive to do good from themselves because the Lord has commanded it to be done are the ones who at length receive this good and who after receiving instruction then acknowledge in faith that all good comes from the Lord, 1712, 1937, 1947. And they are now so opposed to self-merit that they are saddened by the mere thought of merit and perceive that blessedness and happiness with them is that much diminished.

[6] It is quite different in the case of those who fail to do good and instead lead an evil life, while teaching and professing that salvation resides in faith separated from charity. These people are not even aware of the possibility of such good. And what is remarkable the same people in the next life, as I have been given to know from much experience, wish to merit heaven on the basis of all the good deeds they recall their having done, for they are now aware for the first time that no salvation lies in faith separated from charity. But these are the ones whom the Lord refers to in Matthew,

They will say to Me on that day, Lord, Lord, did we not prophesy by Your name, and by Your name cast out demons, and in Your name do many mighty works? But then will I declare to them, I do not know you; depart from Me, you workers of iniquity. Matthew 7:22-23.

With these people it is also seen that they had paid no attention at all to any one of the things which the Lord Himself taught so many times about the good that flows from love and charity. Instead those things had been to them like clouds sailing by or like things seen in the night, such as the things recorded in:

Matthew 3:8-9; 5:7-48; 6:1-20; 7:16-20, 24-27; 9:13; 12:33; 13:8, 23; 18:21-end; 19:19; 22:35-40; 24:12-13; 25:34-end;

Mark 4:18-20; 11:13-14, 20; 12:28-35;

Luke 3:8-9; 6:27-39, 43-end; 7:47; 8:8, 14-15; 10:25-28; 12:58-59; 13:6-10;

John 3:19, 21; 5:42; 13:34-35; 14:14-15, 20-21, 23; 15:1-8, 9-19; 21:15-17.

These then, and other things like them, are what were meant by the words 'the men of Sodom' - that is, those immersed in evil, 2220, 2246, 2322 - 'saying to Lot, Did not this one come to sojourn, and will he surely judge?' that is, Will people with different teaching and a different life teach us?

Бележки под линия: