1. "Аз съм безполезен." Невярно.
Господ Бог Исус Христос не прави боклуци. Той има дълбока любов и цел за всеки един от нас. Тя може да не е лесно или стабилно видима и със сигурност не е "справедливо" някои хора да имат повече външни предимства от други. Но Господ гледа в перспектива. Естественият и духовният ни живот започват по едно и също време. Естественият ни живот е нещо като ускорителна степен на ракета; той ни задвижва, а накрая се изчерпва и отпада... докато духовният ни живот продължава и продължава.
Етапът на естествения живот е жизненоважен. Той ни дава възможност да опитаме/да се провалим, да опитаме/да се провалим, да опитаме/да успеем. На всеки от нас се раздават карти от естествения живот. Те не са едни и същи. Понякога получаваме лоша ръка и това е наистина трудно. Но... има я и ние трябва да я изиграем. И така, как да подходим към нея? Егоистично? С горчивина? Подло? Злобно? Или правим всичко по силите си и се опитваме - и продължаваме искрено да се опитваме ден след ден, година след година - да обичаме Господа и да обичаме ближните си?
Траекторията на втория етап е много по-добра, ако изберем безкористния подход. Това НЕ е лесно. Но Е възможно.
В Библията има много пасажи, които говорят за това; ето няколко примера:
"Ето, стоя пред вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене." (Откровение 3:20).
"милостите на Господа са от вечност до вечност за онези, които Му се боят" (Псалми 103:17).
"Аз чаках търпеливо ГОСПОДА; и Той се наведе към мен и чу вика ми. И ме изведе от ужасна яма, от огледална глина, и постави нозете ми на скала." (Псалми 40:1-2).
Ето и няколко интересни откъса от Arcana Coelestia:
"Всяко вътрешно изпитание съдържа съмнение в присъствието и милостта на Господ, в спасението и т.н. Хората, подложени на такива изпитания, изпитват дълбоко страдание, дори до отчаяние". (Книгата Битие - Небесните тайни 2334).
"когато някой е подложен на изкушения, Господ се бори за него, побеждавайки адските духове, които го нападат; и след изкушението го прославя, т.е. прави го духовен." (Истинската християнска религия 599)
В Arcana Coelestia също откриваме това: "Погрешно е също така да се смята, че тъй като в нас има само зло, не можем да получим доброта от Господа - доброта, която има в себе си небе, защото в нея има Господ, и която има в себе си блаженство и щастие, защото в нея има небе." (Книгата Битие - Небесните тайни 2371).
Истинското смирение НЕ означава да вярваш, че "ти" не струваш нищо. То означава да осъзнаеш, че злото в теб е от ада и не струва нищо, а доброто в теб е от Господ и си струва. Всяко "ти" е тази смесица, с дадената от Бога сила да отхвърли едното и да приеме другото. Дори и да попаднете на тъмно място, тази дадена от Бога сила все още е на ваше разположение. Можете да се отвърнете от злото и да се насочите към доброто, и сместа постепенно ще се промени.
2. "Правя най-доброто, на което съм способен". Това също е невярно.
На противоположния край на спектъра е нагласата "Правя най-доброто, което мога". То е често срещано; чуваме го да се размахва много често. Вероятно и самите ние доста често си го мислим. Но дали е вярно? Наистина ли някога правим най-доброто, на което сме способни? Може би от време на време. Но вероятно не толкова често, колкото се оправдаваме с това!
Това е нещо тънко. "Добре съм такъв, какъвто съм" е отчасти вярно. Бог не създава боклуци. И се нуждаете от положителна нагласа "мога да се справя". Но ако си мислите, че сте добре такъв, какъвто сте, вероятно не е така. Ето как става това: Добрите любови и истинските идеи, които имате, СА "ОК такива, каквито са". Когато те са нещата, които използвате, за да управлявате живота си, вие сте ОК. Вървите по правилния път. Но злите ви любови и фалшивите ви идеи НЕ СА ОК такива, каквито са, и трябва да се отървете от тях. Ако не го направите, в степента, в която ги използвате, за да управлявате живота си, те ще ви доминират духовно и ще изтласкат доброто.
Ето още един интересен откъс от Arcana Coelestia: "Накратко, доколкото човек се ръководи от любовта към Господа и от любовта към ближния, той се ръководи от вътрешния си човек; а от вътрешния му човек произтичат мисълта и волята му, а оттам и думите и действията му. Доколкото обаче човек е управляван от себелюбието и любовта към света, той е управляван от външния си човек, а оттам произтичат и думите и действията му, доколкото той се осмелява да им позволи." (Книгата Битие - Небесните тайни 9705)
Нашето възприятие за това дали правим най-доброто, което можем, е ненадеждно. Искаме другите хора да вярват в него. Искаме да вярваме в това и ние самите. Но ако в действителност ни управлява нашият "външен човек", възприятието ни не е точно. И ние няма да видим това.
3. Пътят на надеждата.
И така, ние сме достойни И има какво да подобрим. Както състоянието на самоосъждане ("Не струвам нищо"), така и състоянието на самозадоволяване ("Правя най-доброто, на което съм способен") ни откъсват от истинския духовен напредък. Първото отрича любовта на Господ и способността Му да ни преобразява. Второто омаловажава истинската ни нужда от Неговото постоянно спасение.
Кой е добрият път, по който да поемем? Да отсеем злото и фалшивото. Култивирайте доброто и истинското. Познайте и усвоете вярата, че Господ ни обича, и знайте също, че можем (и трябва) да се справяме по-добре с Негова помощ.
"Престанете да вършите зло, научете се да вършите добро." (Исая 1:16)
"обърни ме, и аз ще се обърна, защото Ти си Господ, Бог мой..." (Еремия 31:18)
"Махнете се от страха; вие сте по-ценни от множество врабчета." (Матей 10:31)
