Какво означава да помолим Господ за прошка?

Винаги ли Той ни прощава? Автоматично ли ни прощава? Ако е така, тогава защо да питаме? И наистина, какво означава да бъдеш простен от Него?

Нека погледнем какво казва Библията за това.

Едно от нещата е, че ни е казано да търсим прошка от Господ. Ето два примерни пасажа:

- "Тогава свещеникът да го изгори на олтара, според приносите, които се правят с огън на Господа. Така свещеникът ще направи умилостивение за греха му, който е извършил, и той ще му бъде простен." (Левит 4:35)

- "По този начин, моля.... И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници." (Матей 6:9-12)

Второ, съвсем ясно е, че трябва да простим, за да ни бъде простено:

- "Защото, ако вие простите на хората съгрешенията им, и вашият небесен Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на хората съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения". (Матей 6:14, 15)

- "И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите, докато не плати всичко, което му се полагаше. Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас от сърце не прости на брата си съгрешенията му." (Матей 18:34, 35)

- "Не съдете и няма да бъдете съдени. Не осъждайте и няма да бъдете осъдени. Прощавайте и ще ви бъде простено." (Лука 6:37)

Трето, виждаме, че Господ е готов да прощава:

- "Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, и изобилстваш с милост към всички, които Те призовават." (Псалми 86:5)

- "Затова ви казвам, че греховете й, които са много, са простени, защото тя много обичаше. А комуто малко е простено, той малко обича." (Лука 7:47)

- "И когато започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди талантаһттр://.... Тогава господарят на този слуга се смили, освободи го и му прости дълга." (Матей 18:24, 27)

- "И когато стигнаха до мястото, наречено Голгота, там разпнаха Него и престъпниците - единия отдясно, а другия отляво. Тогава Исус каза: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят". (Лука 23:33, 34)

Ето някои учения на Новата църква, които се основават на тези пасажи от Библията.

1. Господ не води счетоводна книга (което е добра новина за всички нас!). Вижте този откъс от "Истинската християнска религия":

"Господ, бидейки самото милосърдие, прощава на всеки греховете му и не държи дори един от тях срещу човека. Защото Господ казва: "Те не знаят какво вършат" (но това все пак не означава, че греховете са отменени); защото, когато Петър попитал колко пъти трябва да прости на брат си съгрешенията му, дали до седем пъти, Господ казал: "Не до седем пъти, казвам ти, а до седемдесет пъти по седем пъти", (Матей 18:21-22). Какво тогава няма да направи Господ?" (Истинската християнска религия 539)

2. Прощаването е процес. Можете да си го представите като цикъл. Има два етапа: "готовност да простиш" и "идване да ти бъде простено". Това е добре описано в следните пасажи от две от богословските произведения на Сведенборг:

"Мнозинството в църквата смята, че опрощаването на греховете включва изтриването и измиването им, подобно на премахването на мръсотията с вода, и че след опрощаването хората ходят чисти и непорочни. Тази идея цари най-вече при онези, които приписват цялото спасение само на вярата. Но нека знаем, че ситуацията с опрощаването на греховете е съвсем различна от тази. Бидейки самото Милосърдие, Господ прощава греховете на всички. Въпреки това те не се прощават, ако човекът не се покае искрено, не се въздържа от злини и след това не води живот на вяра и милосърдие, като прави това до края на живота си. Когато това се случи, човекът получава духовен живот от Господ, наречен нов живот. Тогава, когато с този нов живот погледне към злините на предишния си живот, отвърне се от тях и се отврати от тях, злините му за първи път са простени. Защото сега човекът е поддържан в истините и формите на доброто от Господ и е въздържан от злините. Това показва какво представлява опрощението на греховете и че то не може да се осъществи нито за един час, нито за една година". (Arcana Coelestia 9014:3)

"Друга грешка на епохата е да се смята, че когато греховете са простени, те са и отхвърлениһттр://.... Когато обаче това твърдение се обърне, то се превръща в истина, а именно, че когато греховете са отхвърлени, те са и простени. Защото покаянието предхожда опрощението и освен покаяние няма опрощениеһттр://.... Господ прощава на всички хора греховете им. Той не обвинява и не вменява. Но Той все пак не може да отнеме тези грехове, освен в съответствие със законите на Своя Божествен промисъл". (Божествен промисъл 280)

3. Не е нужно да се молим за прошка. (Чакайте, какво?) Това е интересно. В Господната молитва, която Исус е преподал, ние МОЛИМ за прошка. Но прочетете този откъс от "Истинската християнска религия":

"Има две задължения, които се налагат на човека след самоанализ: молитва и изповед. Молитвата трябва да бъде, за да може Господ да се смили, да даде сила да се устои на злините, за които човек се е покаял, и да снабди със склонност и привързаност за правене на добро, тъй като без Него човек не може да направи нищо (Йоан 15:5)…. Има две причини, поради които не бива да се отправя молитва към Господ за опрощаване на греховете. Първо, защото греховете не се изтриват, а се отнемат; и това става, когато човек впоследствие се откаже от тях и започне нов живот. Защото около всяко зло има безброй копнежи, прикрепени като грозд; те не могат да бъдат премахнати в един миг, а само един след друг, когато човек се остави да бъде поправен и обновен. Втората причина е, че Господ, бидейки самото милосърдие, прощава на всеки греховете му и не задържа дори един от тях срещу човека." (Истинската християнска религия 539)

И така, за какво трябва да се молим? Въпросът е доста тънък. Това, което виждам в горния пасаж, е, че не е необходимо да се молим за прошка, сама по себе си, като част от процеса на покаяние, тъй като по време на този процес вече сме се молили за милост и сила да се справим по-добре. Това са нещата, за които всъщност молим, когато се молим за прошка. Да молим Господ да ни прости е действие според привидността. Това е полезно упражнение, поради което Господ го заповядва в буквата на Словото, но по-дълбоката истина е, че в Неговите очи никога не сме били нищо друго освен простени, а дали действително ще стигнем до прошка, зависи от нас, а не от Него.

В заключение...

Да бъдем простени от Бога винаги е включвало действие от наша страна. В Стария завет от хората се е изисквало да правят жертви. В Новия завет Исус изненадва хората, като ги учи, че трябва да прощават на другите - много пъти. И сега тук можем да видим, че нашата собствена (трудна) работа на покаяние е това, което също трябва да принесем, за да се затвори цикълът.

И така, изводът е, че има две нива на прошка от страна на Господ: нашето и Неговото. Господ винаги ни прощава. (Що се отнася до самия Него, ние никога не сме непростени.) Но ние всъщност не ставаме простени, докато не извършим своята част от процеса; именно това позволява на прошката да се движи по цикъла.

[Тази статия е адаптирана за използване тук от презентация на преподобния Джаред Бъс от ноември 2023 г.]

539. There are two obligations incumbent on one after self-examination: prayer and confession. Prayer should be that the Lord may have pity, grant the power to resist the evils of which one has repented, and supply the inclination and affection for doing good, since man without Him cannot do anything (John 15:5). Confession should be that one sees, recognises and acknowledges one's evils, and reveals oneself as a wretched sinner. There is no need to list one's sins before the Lord, nor to pray that they may be forgiven. There is no need to list one's sins, because one has examined them and seen them in oneself; consequently they are present to the Lord, because they are to oneself. The Lord has also guided the person in self-examination, disclosed the sins, and inspired sadness and together with this an effort to desist from them and begin a new life.

[2] There are two reasons why prayer ought not to be offered before the Lord for the forgiveness of sins. First, because sins are not wiped out, but taken away; and this happens as one subsequently desists from them and embarks on a new life. For there are countless longings attached like a cluster around every evil; these cannot be taken away in an instant, but only one after another, as a person allows himself to be reformed and regenerated. The second reason is that the Lord, being mercy itself, forgives everyone his sins, and does not hold even one of them against a person. For the Lord says, 'They do not know what they are doing.' But still this does not mean that the sins are abolished; for when Peter asked how many times he should forgive his brother his offences, whether as many as seven times, the Lord said:

Not up to seven times, I tell you, but up to seventy times seven times, Matthew 18:21-22.

What then will the Lord not do? Still there is no harm in someone, whose conscience is oppressing him, gaining relief by listing his sins before a priest of the church, so as to receive absolution. This is because by this means he is led into the habit of examining himself and reflecting on the evils he commits day by day. This, however, is a natural confession; the one described above is spiritual.